Най-лошото тепърва предстои в “Злото” на Рени Спаркс

img_4702Надежда всяка тука оставете…  В този сборник ще намерите 13 разказа, които не оставят никаква надежда за героите си. За тях най-лошото тепърва предстои. Рени Спаркс разказва за разкъсаните мигове след като лавината вече е тръгнала по склона, само броени секунди преди да помете всички ни.

Рядко се срещат толкова безнадеждни книги. “Злото” не е за нежни души. Но това не прави сборника лош. С предметния си, суров език Рени Спаркс успява да изгради нездрава атмосфера, която вълнува въображението по един неповторим, но и ужасно мрачен начин.

Легнах на пода във всекидневната и се опитах да се отпусна, но усуканите антени на плодовите мушици висяха като паяжини във въздуха и долавях мириса на бензин от бензиностанцията на шестнайсет мили оттук.

Първият разказ, който сграбчи вниманието ми, бе “Пролет”. Психясала история за едно пролетно почистване gone wrong. Това, което виждаме, е един кратък епизод. През очите на главната героиня наблюдаваме бавното й изпадане в лудост. Още тук се появява нещо много характерно за сборника, в което се крие голяма част от чара му – недоизказаността. Има нещо ужасно във времето, което предшества събитията, разказани от главната героиня. И нещо лошо предстои да се случи. Въображението ни работи. Предизвикано от нездравите образи, създадени от Рени Спаркс, въображението се надпреварва с нея да измисля ужаси, които биха могли да сполетят героите от книгата.

В “Магарешка игра” пък виждаме света през очите на наркоманка, останала без всякаква посока в живота. Наркотици, алкохол и смъртноносна доза примиреност. Пукнатини има дори в наглед пeрфектната нормалност на нормалните съседи. Разказ, звучащ като предупреждение – никой няма да бъде запазен чист. Всички падат в калната яма, рано или късно.

За героите на Рени Спаркс няма никакви норми, никакви закони и задръжки. Какво би направил, ако имаше пълната свобода да се самоунищожиш?

Истинският ми баща счупи челюстта на мама в мивката в банята. Пастрокът ми само й удря плесници, не юмруци – и както изглежда, не боли много.

Между черните корици на книгата депресията и апатичността изяждат душите на хората като плъхове. Наркотиците, алкохолът и сексът някога са били приключение, но в черните мигове върху страниците вече са се превърнали в единствено лекарство срещу реалния живот – мръсен, болезнен и безсмислен.

“Злото” е книга, която се чете с високо вдигнати вежди, а понякога и с провесена челюст. Черният хумор присъства навсякъде. Едва ли сред всичките разбити човешки животи из разказите ще успеете да се засмеете, но пък гарантирам, че ще възкликвате тихо под мустак: Баси книгата…

Общо взето: брутална депресия

Дядо ми Морис се опитал да се самоубие през 1946 година, когато прочел в някакъв вестник статия за родния му град в Полша. Зад гарата открили масов гроб, пълен с евреи и техните празни куфари.

Майка ми се прибрала от плажа – седемгодишно момиченце с цяла чанта хартиени кукли – и намерила  дядо засмукал газовата тръба в мазето на неколкоетажната им къща в предградията. И така дядо ми оцелял, за да види как убиват сина му в Корея, как баба я прибират в психиатрия и майка ми се жени за фармацефт, а после се подхлъзнал на един сапун и си разбил главата в тоалетната чиния.

Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply