“Пир в бърлогата”, Хуан Пабло Вилялобос

Ако img_5627броим и умрелите, значи познавам повече от тринайсет-четиринайсет човека. Някъде седемнайсет или повече. Като нищо може да са общо двайсет. Но умрелите не се броят, понеже умрелите не са човеци, а трупове.

“Пир в бърлогата” е от онази порода малки книги, които винаги споменаваш, когато става дума за различни четива. С особения си език (език на дете с речник в ръка, не се шегувам) и с неспиращия си черен хумор, книгата пречупва реалността и ни потапя в един свят, където насилието е ежедневие, а желанията – до едно изпълними.

Романът на Хуан Пабло Вилялобос разказва за тъмната страна на Мексико, както е видяна от изолацията на един наркопалат, в който външният свят нахлува само през телевизора или под формата на корумпирани политици. “Пир в бърлогата” надниква в мислите на едно малко момче, наречено Точтли, син на наркобарон, което мечтае да има свой хипопотам джудже от Либерия, както и своя катана, за да бъде истински самурай. Точтли разказва за ежедневието си, както би разказвало всяко дете. Сред чисто детските игри и желания обаче вечно присъствие е и насилието на наркотрафика. Насилието се е просмукало в целия живот на момчето, белязало го е и е пречупило възприятията му за добро и зло, за света и за него самия. Плашещо е равнодушето, с което се отнася едно дете към насилието и с това си внушение книгата е най-силна и се превръща в наистина обезпокоителен текст.

“Пир в бърлогата” оставя усещането за тиха лудост. И няма как да бъде, когато едно неразбиращо момче е хванато насред бруталността на нарковойната в Мексико, която безмилостно разяжда страната отвътре и съсипва хиляди човешки животи. Сякаш неразбирането и неосъзнатостта са единствен и последен щит срещу настъпващия мрак отвъд който си погубен завинаги.

Общо взето: 7/10

Явно република Либерия е злополучна страна. Мексико също е злополучна страна. Толкова злополучна, че човек не може да се сдобие с кьорав либерийски хипопотам джудже. Ето това е да си от Третия свят.

Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply