“Лудият от площад Свобода”, Хасан Бласим

img_5989Не искам да гледам ведро и спокойно, уморих се, искам да крещя.

“Лудият от площад Свобода” e болезнена книга. Бруталността в разказите на иракския автор Хасан Бласим може да се мери единствено с тяхната неизменна честност. Има моменти в тях, които наистина втрещяват със своя ужас, който е особено ефективен, защото идва от реалния живот, от нещо видяно и преживяно. Богатият и образен език на Бласим успява да предаде изключително живо цялата безизходност на хората, хванати насред лудостите на войната, на тиранията и бягството от нея. Въпреки общото усещане за тежест в разказите, насилието е използвано с мярка и на точните места, но, веднъж плъзнало по страниците, всеки негов детайл шокира със своята визуалност. Звуците и картините оживяват, за да превърнат всеки един ред в удар, който се отпечатва в съзнанието. Удар, който ще се помни дълго след като самата история е избледняла в паметта.

“Артилерийският обстрел барабанеше като дъжд, но ние не се бояхме…” Задрасквах и пренаписвах: “Артилерийският обстрел бе карнавал на звездите, а ние – в любовен гърч върху пръстта на отечеството.”

Книгата успява да обедини родния Ирак, бягството към Европа и животът в чужбина в едно общо пространство без ясни граници, споено от белезите, останали дълбоко в душата, дори след като тялото е отдавна възстановено. Герои са обикновени хора, хванати в събития, често трудни за вярване. И докато на някои страници става дума за борбата за идентичност, за самовъзприемането в един свят, който отнема правото ти да бъдеш себе си и ти налага етикет, след етикет (и така до полудяване), то на други места в книгата фасадата на цивилизованост се свлича и всичко е сведено до животинско оцеляване.

Всеки труп, поверен на твоите грижи, е творение на изкуството, очакващо от ръцете ти последен щрих, за да заблести като скъпоценен камък сред развалините на тази страна. Излагането на трупа пред публика е търсеният връх на творчеството, който ние търсим и се опитваме да изследваме и оползотворяваме.

“Лудият от прощад Свобода” може да бъде наистина ужасяваща книга, защото идва от реалността. Войната в Сирия, разрастването на черния тумор, който е Ислямска държава, бежанската вълна към Европа и другите ужаси от региона, от който е родом Хасан Бласим, правят книгата му изключително актуална. Насилието не е спряло и насилието не е само там. То е и по нашите граници, и по нашите улици. В “Лудият от площад Свобода” виждам един призив за човечност, който е трудно да бъде игнориран.

Това е просто детайл, скъпи ми български читателю. Следващият път, в някой друг разказ, ще ти разкажа как български войник изнасили нигерийска девойка в пограничната тъмнина… И как ни би турската армия… И на какво унижение ни подложи унгарската… Това е историята на границите в тоя свят. Граници, до които нямат достъп обективите на фотоапаратите и моливите на журналистите, граници, тънещи в мрак и безчовечност! /от увода/

Общо взето: 8/10

Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply