“Дивашка жътва”, Карл Хофман

Има хора, които не обичат да са сред пояци, кал и голи мъже, покрити със свинска мас, но Майкъл Рокфелер не е от тях. За него е особено приятно да е сред хора, които не ги е грижа, че той е от фамилията Рокфелер, и които нямат идея какво означава името му. С изминаването на седмиците в Нова Гвинея домът започва да се превръща в абстракция, да губи притегателната си сила. Материалните вещи вече не са толкова важни. Има нещо освобождаващо в съсредоточаването върху един проект. Това, което е от значение, е точно пред него – свят на потапящи се голи тела, на пиршества и изпълнени с дим колиби, свят на прасета и свинска мас. Тук най-после той е свободен от обществените условности. Свободен от това да бъде Рокфелер.

“Дивашка жътва” е една от приятните изненади на пролетта, приятна, въпреки канибалската си тематика или по-скоро заради нея (тук бих намигнал). Българското издание е майсторски изработено, с красива корица, която успях да съсипя за броени минути, за да направя няколко интересни снимки. Изработването й е заснето в един много готин клип, който можете да видите като последвате линка. Иначе не бе нужно много, за да пожелая “Дивашка жътва”. Чух канибализъм и бързо се зарибих. Представите ми за примитивните канибали на Нова Гвинея се изчерпват с хорър класики като “Канибаски холокост” и “Планината на канибалския бог”, с арогантността на белия човек, удавена в много кръв. “Дивашка жътва” обаче е нещо друго. Книгата разказва за последните диви канибалски племена в областта Асмат в Нова Гвинея, но го прави без сензационността на хорър историите, с които сме свикнали да свързваме канибалите. Напротив, Карл Хофман се отнася с изключително разбиране към примитивните асматски племена, опитва се да научи какво стои зад действията им и за целта отива при тях, опознава ги лично и дори става техен приятел.

“Дивашка жътва” разказва за изчезването на Майкъл Рокфелер през 1961 г. край бреговете на Нова Гвинея. Една от основните версии, която е обект и на тази книга, е, че той убит и изяден от едно от дивите канибалски племена, обитаващи тези земи. По това време Майкъл и антропологът Рене Васинг са на експедиция, която има за цел да събере експонати за Музея за примитивно изкуство в Ню Йорк. Те събират щитове, копия, дори свещени стълбове и едно изработено специално за тях кану, украсени с уникална дърворезба, която е една от основните причини да бъдат привлечени към този изолиран ъгъл на света. Двамата пътуват из селата на Асмат, срещат се с местните и документират находките си. Смятат, че са в безопастност. Един ден обаче бурното море преобръща лодката им. Майкър Рокфелер връзва две празни туби от гориво за кръста си и започва да плува към брега в опит да намери помощ. В този ден той изчезва безследно. Карл Хофман търси истината за това изчезване. “Дивашка жътва” разказва паралелно за пътуванията на Майкъл Рокфелер из Нова Гвинея и за разследването на Хофман петдесет години по-късно, отвело го в същата дива и неприветлива земя.

60-те години са преломно време за Нова Гвинея. Цивилизацията, в лицето на холандските колониални власти и младата Индонезия, се сблъскват с примитивната култура на местните племена. Срещата с белия човек е шок за изолираните племена, не само по тези земи, но и навсякъде. Асматската култура е доминирана от почитта към предците и света на духовете. Белите са смятани за духове, дошли да отмъстят, а техните оръжия, убиващи с брутална ефективност, само затвърждават силата им. Двете култури, тази на запада и тази на примитивните племена, се опознават, но това е постепенен процес, който далеч не е завършил по времето, когато Майкъл Рокфелер обикаля тези земи. Той е особено привлечен от дърворезбата на канибалските асматски племена, за които се смята, че не биха посмели да убият бял човек. Или поне така мислят някои. Карл Хофман минава по неговите следи, посещава същите места и се среща с потомците на някои от хората, които са се срещали с него, търсейки отговор на загадката за изчезването на Майкъл Рокфелер. Той обаче опитва да не допуска една от неговите основни грешки – опитва да не бъде натрапник, а търси истински да опознае асматите, тяхната култура и отделните хора, които са нейни носители, защото през 21. век, макар и отдавна да са изоставили канибалството, те все още са чувствителни към намесата на чужденците в живота и вярванията им.

В Асмат, сред безкрайните блата и гори, светът на духовете и светът на хората са едно. Канибалството има важно място в тази култура, управлявана от митове и тайнствени ритуали. Според вярванията на примитивните асматски племена, когато някой бъде убит, духът му броди и трябва да бъде успокоен. За всеки мъртъв бива изсечен ритуален бис стълб, който се издига докато духът му не намери покой. Единственият начин, това да бъде постигнато, е някой да бъде убит и след това изяден. От костите му биват направени ножове, а черепът му се превръща в сакрален предмет, даващ сила на притежателя си. Истинска дивашка жътва.

Общо взето: 7/10

Още за книгата в Книголандия.

Атмосферата бе особена. Мрачна. Тягостна, сякаш нещо бе надвиснало над селото. Същата стена, въпреки че сега беше почти видима с просто око. Никой не мърдаше. Ако бях котка, козината ми щеше да настръхне. Гледах хората и те на свой ред ме гледаха, но нямаше приемане, нямаше посрещане с добре дошъл, нищо, което да ме привлече към тях.



Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *