“Aurora”, Kim Stanley Robinson

img_8698

Как би изглеждало пътуването на един космически Ноев ковчег до далечна планета, която да бъде превърната в нов дом за човечеството? Ким Стенли Робинсън опитва да отговори на този въпрос в последния си роман – “Аврора”. Книгата е наистина впечатляваща твърда научна фантастика, смайваща със своята амбиция и научна детайлност, истински експеримент, който изследва човешкото общество в своя умален вариант, затворен между стените на космическия кораб, и навлиза с вещина във въпросите на социалната динамика, космическите пътувания, изкуствения интелект и заселването на чужди светове. Неслучайно книгата е сред претендентите за най-добра научна фантастика на 2015 г. на Goodreads.

Who programmed this thing?

В света на литературата, когато светлинни години биват прекосени само за няколко секунди с технологии близки до магията, е лесно да забравим колко невъобразимо необятен е космосът всъщност и колко огромни са разстоянията между всичко в него. Ким Стенли Робинсън ни връща към смразяващата реалност и в романа един космически кораб се носи към системата на звездата Тау Сети вече сто и шейсет години. Целта му е луната Аврора, за която се смята, че е подходяща за заселване. Корабът носи в себе си приблизително две хиляди души, живеещи в дванайсет самодостатъчни биодома, съхраняващи дванайсет различни екосистеми.

В необятната празнота на космоса дори и най-малкият проблем може да представлява опасност за цeлостта на кораба, единственият дом, който познават вече пет човешки поколения. Поради това всичко в него се контролира строго – биоравновесието, използваната енергия, дори размножаването на самите хора. Това обърква и отблъсква част от младите, за които е трудно да намерят мястото си в такава репресивна среда. Сред тях е и Фрея, главният герой на книгата. Романът проследява съдбата на хората от кораба чрез разказа за нея, но това, което е най-интересно, е, че разказвач всъщност е… изкуственият интелект на самия кораб, обучаван от Деви, майка на Фрея и брилянтен инженер.

Това, че разказвач е един изкуствен интелект, има сериозно отражение върху начина, по който се води разказа и поне за мен, бе едно от най-големите достойнства на романа. Защото пред очите ни се променя не само затвореното общество на хората. Променя се и самият кораб, дотолкова че се превръща в един от най-интересните и запомнящи се образи на книгата. Този избор на разказвач има и някои негативи, разбира се. В някои моменти романът е далеч по-студен, отколкото ми допада, и в резултат сцени, които трябва да бъдат напрегнати и въздействащи, не успяват да постигнат напълно желания си удар. Бавното развитие в някои части (о, бавното развитие), това малко ме поизмъчи, особено страшно разтегления финал, но да си призная, това може да се дължи и на раздробеното ми време за четене, което ме позабави. Изброените негативи обаче са по-скоро размяна, едни характеристики за други, отколкото критични проблеми. В крайна сметка изборът на разказвач е една от най-интересните черти на “Аврора”.

Ким Стенли Робинсън е съградил от наука и въображение един убийствен мисловен експеримент, който крие не едно и две предизвикателства в себе си. Хората от кораба преминават през невероятни изпитания, в които единственият им съюзник е науката. Тук обаче ги няма бележките на Елена Павлова, за да ни спасят, както бе със “Слепоглед”. “Аврора” далеч не е за всеки, но изкушените от твърдата фантастика ще бъдат впечатлени.

So, you know, Fermi’s paradox has its answer, which is this: by the time life gets smart enough to leave its planet, it’s too smart to want to go. Because it knows it won’t work. So it stays home. It enjoys its home. As why wouldn’t you? It doesn’t even bother to try to contact anyone else. Why would you? You’ll never hear back. So that’s my answer to the paradox. You can call it Euan’s Answer.

Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply