Чък Паланюк. Пътеводител

1-6271Тук съм събрал впечатленията си от всички книги на Чък Паланюк. Липсва единствено документалната “Fugitives and Refugees: A Walk in Portland, Oregon”. Това е засега от мен, приятно четене!

Из нета:
http://chuckpalahniuk.net/ – The Cult
“Postcards from the Future” – документален филм за Чък Паланюк от 2003 г.
“Боен клуб” за деца – видео в ютуб
В още един блог за книги:
“Моята представа за Ад…”, или книгите на Чък Паланюк в цитати”
“Как да пишем като Чък Паланюк”

Как става писател. Чък Паланюк е роден на 21 февруари 1962 г. в Бърбанк, щата Вашингтон, учил е журналистика в Орегонския университет и т.н. Все тая. По-интересно е, че Паланюк не е никакъв Паланюк, ами си е същински Поланик, или с други думи [paula-nick]. За съжаление, у нас се е наложило произношението на Стария свят, както казва самият той – [pah-la-nyook], което е неточно.

Но както и да е – да продължим напред.

Чък Паланюк (ето, пак това име) прописва художествена литература едва когато вече е преминал трийсетте години, като преди това е бил журналист, механик, писал е технически ръководства и се е занимавал с какво ли още не. В началото на 90-те години започва да посещава курсовете по творческо писане на минималиста Том Спанбауер. В резултат през 1990 г. публикува първия си разказ “Negative Reinforcement“, а през октомври същата година и “The Love Theme of Sybil and William“. Докато посещава курса, Чък Паланюк прави и първия си опит да напише роман. Резултатът е хорър от 700 страници в духа на Стивън Кинг, наречен “If You Lived Here, You’d be Home Already”, към който никое издателство не проявява интерес. Това обаче не го спира и той пише нов ръкопис, дори още по-мрачен от предишния, наречен “Manifesto”, който по-късно ще се превърне в “Невидими изчадия”, но той също е отхвърлен. Нещата за него се променят с “Боен клуб”. Напук на досегашните откази от издатели, Чък Паланюк се заема да напише още един екстремен роман. Първоначално “Боен клуб” се появява под формата на разказ, който по-късно се превръща в глава шеста от книгата. WW Norton се съгласяват да я издадат, но макар че е приет добре, продажбите не са впечатляващи. Всичко се обръща с филмирането на “Боен клуб”, който след издаването си на DVD постига истински култов статус.

А след това всичко идва на мястото си…


Боен клуб (2009) 643840_b
Fight club (1996)

“It’s only after we’ve lost everything that we’re free to do anything.”
/”Едва след като сме загубили всичко, сме свободни на направим каквото пожелаем.”/

Накратко: Неназованият герой е корпоративен чиновник, страдащ от инсомния. Като лек срещу безсънието и емоционалното мъртвило у себе си, той започва да посещава групи за взаимоподкрепа на раковоболни. След като среща мистериозния Тайлър Дърдън, животът му се преобръща – той губи всичко, което някога е смятал за ценно и заедно основават тайни бойни клубове, където мъже от най-различни професии се бият, докато един от двамата се предаде.

За книгата: Вероятно историята ви е вече добре позната, а щом сте тук –вероятно и ужасно любима. Книгата е страхотна, но да си призная – филмът е още по-добър. Дори самият Чък Паланюк смята така. Това е история за модерния човек, изгубил ценностите си и поробен от строго уредения модерен живот. “Боен клуб” ни отвежда до самото дъно, обитание на отчаяни хора, облечени в безсмислие. Абсолютно безмилостна книга, а вероятно и романът с най-много извадени цитати на брой страници.

Ключови думи: насилие, безсмислие, робство

Оценка: 9/10


160388_bОцелелият (2011)
Survivor (1999)

“Did perpetual happiness in the Garden of Eden maybe get so boring that eating the apple was justified?”
/”Дали вечното щастие в Райската градина е било толкова отегчително, че изяждането на ябълката е било оправдано?”/

Накратко: Главният герой е последният останал пасажер на борда на полет 6029 за Австралия. Разказът му за събитията, довели до този момент, е запазен в черната кутия на самолета – и именно това четем записано на пожълтялата хартия. Той е последният оцелял от затворена секта, чиито членове масово се самоубиват. Главният герой е загубил вярата си, загубил е близките си и всичко, което е осмисляло съществуването му. След поредицата самоубийства, всичко за него се завърта в циклон от хаос, блясък на светкавици и дъжд от долари…

За книгата: “Оцелелият” има изключително силно начало и макар да губи малко скорост в средата, до края остава все така мрачна, смешна и безмилостна. Чък Паланюк поставя главния си герой в наистина абсурдни ситуации, при които е трудно да прецениш как да реагираш. “Оцелелият” няма никакви задръжки, нищо не е свято и нищо не е в безопастност. Може би е прекалено отрупана с идеи и разностранни събития, поради което донякъде губи плътност, но има наистина страхотни моменти, които си струват четенето.

Ключови думи: религия, деструктивност

Оценка: 7/10


155827_bНевидими изчадия (2011)
Invisible Monsters (1999)

“No matter how much you think you love somebody, you’ll step back when the pool of their blood edges up too close.”
/”Без значение колко много обичаш някого, ще се дръпнеш назад, когато локвата от кръвта им се приближи прекалено.”/

Накратко: Един куршум взривява челюстта на Шанън и я запраща в сенките. От обожаван фотомодел, тя се превръща в изчадие, което би дало всичко, за да остане невидимо. След като в болницата среща транссексуалната Бранди Александър, двете се впускат в едно откачено и разрушително пътуване из страната.

За книгата: “Невидими изчадия” е една от най-добрите книги на Чък Паланюк. Играе си с фалша в съвременния свят, с идеалите ни за красота и за самоосъществяване. Главните герои са отчаяни силиконови кукли, които са на път да се самовзривят, заради цялото натрупано вътрешно напрежение и неудовлетворение. Те са бунтовници, жадни за внимание и любов. Книгата е абсолютно откачена, но и невероятно зарибяваща. “Невидими изчадия” има и ново издание от 2012 г., в което има няколко допълнителни глави, а реда им е разбъркан.

Ключови думи: фалш, неудовлетвореност, любов

Оценка: 9/10


chokecvr-1Choke (2001)

“What I want is to be needed. What I need is to be indispensable to somebody. Who I need is somebody that will eat up all my free time, my ego, my attention. Somebody addicted to me. A mutual addiction.”
/”Това, което желая, е да бъда нужен. Това, което искам, е да бъда незаменим за някого. Нуждая се от някого, който да изяде цялото мое свободно време, моето его, моето внимание. Някой пристрастен към мен. Взаимна пристрастеност.“/

Накратко: Виктор Манчини работи в увеселителен парк на колониална тема (но не е особено добър в работата си) и е пристрастен към секса, за което посещава групова терапия. Виктор е невероятно симпатичен, но си остава антигерой с нихилистично виждане за света. Има един голям камък, който го тегли надолу – майка му е в болница и за да плати сметките й, той е принуден да измисли една колкото гениална, толкова и неморална схема – преструва се, че се задавя насред скъпи ресторанти, и се оставя да бъде спасен от непознати, които след това се чувстват длъжни да му помагат и му пращат чекове с щедри суми, за да му помогнат за измислени разходи.

За книгата: Една от любимите ми книги на Паланюк, пък и въобще. Без да прибягва до крещящо насилие, тук успява да изгради наистина запомнящи се герои, към които е лесно да се привържеш. Повече от всякога Паланюк се заравя в психиката на героя си и търси корените на неговия всепоглъщащ нихилизъм, през сивата призма на когото виждаме света до самия край на книгата. И говорейки за края, след последната страница няма как да не видим цялото това объркано лутане на Виктор в живота, като едно дълго търсене на любов и приемане. По книгата има заснет и приличен филм със Сам Рокуел в ролята на Виктор.

Ключови думи: нихилизъм, секс, любов, родители

Оценка: 10/10


48881zПриспивна песен (2004)
Lullaby (2002)

“Big Brother isn’t watching. He’s singing and dancing. He is pulling rabbits out of a hat. Big Brother’s busy holding your attention every moment you’re awake. He’s making sure you’re always distracted. He’s making sure you’re fully absorbed.”
/”Големият брат брат не наблюдава. Той пее и танцува. Вади зайци от шапка. Големият брат е зает да държи вниманието ти във всеки един момент, когато си буден. За да гарантира, че си винаги разсеян. Той иска да бъде сигурен, че си винаги напълно погълнат.”/

Накратко: Разказвач е Карл Стрейтър, журналист, който преди двайсет години е загубил съпругата и детето си. Той разследва смъртта на няколко деца, починали по неустановен начин. Има едно повтарящо се обстоятелство – на всяко едно от починалите деца, точно преди смъртта им, е била четена една определена африканска поема от детска книжка. Тази африканска поема е всъщност магическо заклинание, което убива незабавно човека, към когото е насочено, без да оставя никакви следи след себе си. Докато води своето разследване, Стрейтър среща Хелън, която, както се оказва, добре познава силата на африканското заклинание. Заедно двамата трябва да унищожат всички съществуващи копия от книгата, която има потенциала да се превърне в опасна чума, като по пътя трябва да опитат да не избият всички задници, които срещат по пътя си, и най-вече – да не се избият взаимно.

За книгата: “Приспивна песен” е роман-плетеница, както е обичайно за Чък Паланюк, но този път той е успял да не се разпилява прекалено и е далеч по-стегнат от, да речем, “Оцелелият”. Сътвореният от него организиран хаос от случки, мисли и викове има едно силно ядро, което държи всичко споено и на място, и това е образа на човека от двадесет и първи век. В това отношение ми се струва, че “Приспивна песен” е истински продължител на идеите на “Боен клуб”, защото, макар и лишена от неговия тестостерон, се обръща отново към онова толкова добре познато чувство на саморазрушително търсене, на нихилизъм и загуба на собствената идентичност.

Не я четете на български. Това е най-лошият превод на книга, който съм виждал в живота си.

Ключови думи: заклинание, магия, загуба на идентичност

Оценка: 8/10


diarycvrDiary (2003)

“It’s so hard to forget pain, but it’s even harder to remember sweetness. We have no scar to show for happiness. We learn so little from peace.”
/”Толкова е трудно да забравиш болката, но е още по-трудно да си спомниш сладостта. Нямаме белег, който да напомня за щастието. Научаваме толкова малко от мира.”/

Накратко: Това е дневникът на Мисти Уилмът, художничка, която е загубила призванието си и чийто съпруг е в кома, след неуспешен опит за самоубийство. Той е воден с надеждата (или с липсата на такава), че този жалък фетус някой ден ще се надигне и отново ще се превърне в мъжа, когото е познавала. Междувременно островът, на който живеят, е в небивал икономически упадък и Мисти е принудена да живее в бедност и да слугува на тълпите туристи, които заливат като скакалци дома от някогашните й мечти. Освен това собствениците на къщите, по чиито ремонти е работил съпругът й, започват да намират зазидани стаи, по стените на които са оставени зловещи послания. Мисти Уилмът се е отказала от мечтата си да рисува, но поради някаква причина сякаш всички са се обърнали срещу нея и я притискат отново да хване четката. След което настъпва пълната лудост.

За книгата: “Diary” е модерна хорър история, в която ужасът не идва от графични картини, а от вътрешното напрежение на героите, които сякаш бавно губят разсъдъка си и всяка картина се превръща в кошмар. Романът сблъсква твореца с неговото творчество, докато навън вилнее тълпата, осъзнавана като бедствие. “Diary” е сурова книга, в която хората са унищожителни паразити, на чийто черен фон се търси смисъла в съвременното изкуство. “Diary” е добър роман със силно внушение, макар и да не е сред най-впечатляващите на Чък Паланюк.

Ключови думи: ужаси, изкуство, мизантропия

Оценка: 7/10


10408827_1067391016623222_7172431576060266668_nПризрачно (2015)
Haunted (2005)

“People fall so in love with their pain, they can’t leave it behind. The same as the stories they tell. We trap ourselves.”
/”Хората се влюбват толкова дълбоко в болката си, че не могат да я изоставят. Същото е с историите, които разказват. Сами се пленяваме.”/

Накратко: “Призрачно” е роман, съшит от разкази, подобно на “Майсторът на фиде”. Героите в него се отзовават на една обява, която им обещава творческо усамотение за три месеца. Място на което да създадат своя шедьовър, водени от мъж, известен като господин Уитър. Той ги отвежда в един стар изоставен театър, където ще работят и живеят в следващите месеци. Вратите хлопват зад гърбовете им… и вече няма път назад. Баронеса Измръзване, Липсващото звено, Майката природа и останалите са впримчени в един изолиран свят, където герои са те самите. Не нещо от мастило и хартия, а живи, дишащи и с пулсираща във вените им кръв. И някой ден, някой ден… те ще бъдат свободни. Но пътят им минава през собственото им страдание и самоунищожение.

За книгата: “Призрачно” е любимата ми книга на Чък Паланюк и лично за мен няма съмнение, че е най-доброто, което е писал някога. В същото време е една от по-трудночетимите му, поради своята безпардонна бруталност и абсолютна чудовищност. “Призрачно” е душеизяждащо самоунищожение и отчаяно търсене на внимание и любов. Някой би коментирал, че пародира реалити шоу, но за мен това е второстепенно. Преди излизането й на български език написах едно представяне, което може да бъде прочетено тук.

Ключови думи: нихилизъм, самоунищожение, хорър

Оценка: 10/10


rant_by_chuck_palahniukRant (2007)

“What if reality is nothing but some disease?”
/”Ами ако реалността е не друго, а някаква зараза?”/

“We’ll never be as young as we are tonight.”
/”Никога не ще бъдем толкова млади, колкото сме тази вечер.”/

Накратко: Наркотиците, по които си пада Бъстър “Рант” Кейси още от дете, са заразите и болестите. Той целенасочено се заразява с бяс, оставя се да бъде ухапан от отровни паяци, трови тялото си, но и го калява срещу тях. Историята на Рант научаваме от хората, които са го познавали. Те разказват за неговото детство и за идването му в антиутопичния мегаполис, където участва в едно ъндърграунд разрушително състезание, наречено Party Crashing. В определени нощи участниците в него се гонят из града, като целта им е да катастрофират в другите.

За книгата: Това е първата книга от предполагаема трилогия. “Rant” е определян като антиутопичен роман, но стои далеч от класическата антиутопия. Антиутопичността, както аз я усетих, идва най-вече от психиката на самите герои, които са лишени от усещането за ценност на живота, лишени са от смисъл и цел и като рецепта срещу безсмислието, са създали своя саморазрушителна общност, подобно на изгубеното поколение от ”Боен клуб”. “Rant” засяга едно често срещана тема в литературата на Паланюк – самоунищожението като път на самоосъществяване, но този път сякаш целият процес е още по-нихилистичен и лишен от надежда за спасение. Книгата е силно попадение със запомнящ се главен герой и история, така че неслучайно още с излизането си привлича вниманието на продуцентите и е планирана за филмиране през 2017 г.

Ключови думи: антиутопия, зарази, самоунищожение, състезание

Оценка: 9/10


snuff-bookSnuff (2008)

“The damaged loves the damaged.”
/Повредения обича повредения./

“It can only take a moment to waste the rest of your life.”
/Би отнело само миг да пропилееш остатъка от живота си./

Накратко: “Snuff” разказва за Каси Райт, залязваща порноактриса, решена да постави рекорд за най-много поредни секуални актове и то изцяло с различни мъже. Най-големият генгбенг в историята. Историята е разказана през очите на номер 72, номер 137, номер 600, както и асистентката Шейла. Постепенно се разкрива колко непоправимо всички те са свързани с Каси Райт. Непоправимо е много точна дума, а бих допълнил още болезнено и поглъщащо.

За книгата: “Snuff” е роман за пречупени хора и за онзи един-единствен миг, който предопределя остатъка от живота ни. В книгата има едно постоянно присъстващо обречено чувство, което черният хумор и сексуалните сцени не са способни да прогонят. За съжаление, героите не са особено запомнящи се, но въпреки това книгата успява да прикове вниманието. Има достатъчно от характерните Паланюкови сцени, които всеки негов фен е свикнал да търси в книгите му. Без съмнение е по-добра от другата пълна със секс книга на Паланюк – “Ненагледна моя”.

Ключови думи: порно, черен хумор

Оценка: 6/10


200px-pygmynovelPygmy (2009)

“All object printed: Love me. Look me. Million speaking objects, begging. Crown American consumer with power of king, to rescue choose and give home or abandon here for expire.”
/”Всеки предмет с етикет: Обичай ме. Виж ме. Милиони говорещи предмети, молещи. Американският консуматор е коронован със силата на крал, да избере да спаси и да дари дом или да изостави тук, докато срока на годност изтече.”/

Накратко: Книгата е написана на развален английски, като всяка глава е под формата на доклад. Агент номер 47, наричан Пигмея заради ниския му ръст, пристига на тайна мисия в Съединените щати. Той идва от неназована тоталитарна страна, наподобаваща Северна Корея и СССР, като се представя за разменен студент. Той е настанен в едно средностатистическо американско семейство и е потопен напълно в постмодерния американски начин на живот. В страната са внедрени и други тайни агенти, като всички те изпълняват една мисия, чиято цел е поставянето на Америка на колене.

За книгата: “Pygmy” носи характерния за късния Паланюк сатиричен стил. Близка е по дух до “Damned” и “Doomed”, като, подобно на тях, разчита на черен хумор (на моменти направо брутален хумор) и различни абсурдизми. Книгата е насочена предимно срещу консуматорското мислене и различни абсурди на американския начин на живот, но се отнася и с подчертана симпатия към традиционното сплотено семейство. Важна роля в книгата има разваленият английски, на който е написана, който заедно с погледа на чужденец от една измислена враждебна страна, прави “Pygmy” един наистина различен роман, едновременно забавен и стряскащ. “Pygmy” не е шедьовър, но няма и претецията да бъде. “Pygmy” е малка, шантава и наистина запомняща се книга.

Ключови думи: черен хумор, сатира

Оценка: 7/10


6855294Tell-All (2010)

“I suppose it’s comfort, perhaps a sense of self-control, doing worse things to yourself than the world will ever dare inflict.”
/”Предполагам, че е успокояващо, може би някакво чувство за самоконтрол, да си причиняваш по-лоши неща, отколкото светът някога би посмял да направи.”/

Накратко: “Tell-All” е написана по подобие на сценарий, като книгата е един поклон към Златната ера на Холивуд, разбира се, поднесен с характерния за Паланюк леко откачен стил. Разказвач е Хейзи Кугън, помощница на една застаряващата филмова звезда. Мис Кейти, както я наричат, усеща болезнено как най-добрите й години са вече зад нея и когато в живота й се появява младият красавец Уебстър Карлтън Уестуърд III, тя сляпо се хвърля в обятията му. Той обаче се оказва хиена в търсене на слава – вече е написал мемоар за мис Кейти, който трябва да му донесе слава и богатство, когато го издаде. Този мемоар не само разкрива личния й живот, но и предрича смъртта й…

За книгата: Трябваше доста да се напъна, за да стигна до края на “Tell-All”. Експериментът тук никак не се е получил и Чък Паланюк е успял да напише огромно количество излишни страници в това тънко книжле от 192. Добрите и въздействащи части на романа (а такива има) се губят сред безсмисления пълнеж от пародийни екшън сцени, попкултурни препратки и обикновени безсмислици, които да си го кажем направо – ужасно отегчават. А веднъж отегчен, читателят е трудно да бъде спечелен отново. Най-слабата книга на Чък Паланюк.

Ключови думи: холивуд, черен хумор, скука

Оценка: 1/10


damned_palahniukDamned (2011)

“Hope is something really tough and tenacious you have to give up. It’s an addiction to break.”
/”Надеждата е нещо много твърдо и упорито, което трябва да изоставиш. Това е пристрастеност, която трябва да пребориш.”/

Накратко: Мадисън е дъщеря на нарцистични филмови звезди, които я зарязват да прекара сама Коледа в пансиона на училището си. Там Мадисън умира от свръхдоза марихуана и преди да осъзнае какво й се е случило, вече се е озовала в клетка насред Ада. Заедно с банда грешници младото момиче се впуска в едно пътуване из преизподията в търсене на Сатаната, като по пътя си се сблъсква със световноизвестни личности и има нещастието да се запознае с това как работи бюрокрацията…

За книгата: “Damned” по най-ясен начин показва прехода на Чък Паланюк към все по-сатиричен и хумористичен стил, който може да се забележи още в предните му няколко книги. Това не е непременно лошо, напротив. Мадисън е един от най-запомнящите му се герои, далеч по-запомняща се от много от героите, участващи в кървавите му книги от миналото. Обръщението “Hello Satan, It’s me, Madison” остава в съзнанието дълго след последната страница, заедно с образа на малкото момиче, което броди из Ада, следвано от тълпа отрепки и отпадъци. “Damned” е мрачна, забавна и различна, без съмнение едно от добрите попадения на Чък Паланюк.

Ключови думи: черен хумор, холивуд, ад

Оценка: 7/10


51g4k83vml-_sy344_bo1204203200_Doomed (2013)
Damned #2

“How could you ever bring yourself to love so deeply if you truly knew how brief a lifetime could be?”
/”Как би могъл да се оставиш да заобичаш толкова дълбоко, ако наистина знаеше колко кратък може да бъде животът?”/

Накратко: Все така саркастична и ядосана на Сатаната, Мадисън продължава приключенията си в отвъдното. На Хелоуин тя се завръща на земята и измамена от Рогатия, е принудена за една година да броди сред живите. Книгата хвърля светлина върху неизяснените неща от “Damned”, като истинската причина за изпращането на Мадисън в Ада, и я среща с родителите й, както и с мъчителите й от училище.

За книгата: “Doomed” носи добрите черти на предната книга от поредицата, все така саркастична е и изпълнена с черен хумор, но с един голям и много важен минус – това е вече нещо видяно, преживяно и прочетено. Книгата е забавна и на моменти шокираща, но не носи нищо ново или различно, като допълнително губи част от ефекта си, защото този път е ситуирана извън Ада, където се крие голяма част от чара на “Damned”. Хареса ми, но толкова.

Ключови думи: черен хумор, холивуд

Оценка: 5/10


187481_bНенагледна моя (2015)
Beautiful You (2014)

“She wanted a choice beyond: Housewife versus lawyer. Madonna versus whore. An option not mired in the lingering detritus of some Victorian-era dream.”
/”Тя искаше избор отвъд: Домакиня срещу адвокат. Мадона срещу курва. Избор незатънал в оцелелите останки на някоя викторианска мечта.”/

Накратко: Книгата е пародия на “50 нюанса сиво”. Разказва за Пени Хариган, която е една с нищо незабележителна млада жена, насред огромния Ню Йорк. Професионалният й живот е в задънена улица, а любовният на практика не съществува. Наглед щастлива случайност я среща с един от най-богатите мъже на планетата – К. Линъс Максуел. Той обаче се оказва зъл секс гений, който иска да завладее света…

За книгата: Беше окей, но нищо повече. Допадна ми идеята, както и главната героиня Пени, но реализацията този път някак куца. Книгата има своите абсурдни и интересни моменти, но e прекалено линейна. Началото е обещаващо, но по-нататък шокиращите сцени са някак невпечатляващи, дори гнусни. Като цяло на книгата й липсва централна идея, която да задържи интереса, и в крайна сметка не успява да се превърне в нещо повече от пародия на чиклит… Една от по-слабите книги на Чък Паланюк.

Ключови думи: петдесет нюанса сиво, пародия, черен хумор, феминизъм

Оценка: 3/10


make-something-up

Make Something Up: Stories You Can’t Unread (2015)

“My idea of Hell would be going to Heaven and being forced to pretend I’m like you for the rest of eternity.”
/”Моята представа за Ад е да отида в Рая и да бъда принудена да се преструвам, че съм като теб до края на вечността.”/

Накратко: Ако не броим “Призрачно”, който по същество е роман, “Make Something Up” е единственият сборник с разкази на Чък Паланюк. В книгата са включени вече известни сред феновете му разкази като “Zombies” и “Cannibal”, както и много непубликувани досега. Историите са разнообразни, като в тях ще намерите деца, борещи се за място в живота, ще намерите хора, търсещи смисъл, ще намерите самоунищожение, самозатъпяване, изстрадана свобода и липсата на такава. Сборникът завършва със страшно силната новела “Inclinations”, в която една психиатрична клиника се превръща в символ на целия ужас да не можеш да бъдеш.

За книгата: “Make something up” е лудо препускане из въображението на Чък Паланюк. Не така брутална, както ранните му книги, но все така характерно негова, изпълена с абсурди и черен хумор. Краткият формат на разказите само допринася за това идеите да бъдат по-наситени, дори по-въздействащи. Шокиращите моменти са далеч по-премерено използвани, в сравнение с останалите му книги, и това прави сборника още по-достъпен за широк кръг читатели. “Make something up” е една от любимите ми книги на Паланюк и добър избор за хора, които искат да се запознаят с него.

Ключови думи: разкази

Оценка: 9/10


Други книги:


51hzzdxsuil-_sx323_bo1204203200_Non-Fiction (2004)

“The worst part of writing fiction is the fear of wasting your life behind a keyboard. The idea that, dying, you’ll realize you only lived on paper. Your only adventures were make-believe, and while the world fought and kissed, you sat in some dark room masturbating and making money.”
/”Най-големият ти страх, когато пишеш проза, е страхът, че ще пропилееш живота си зад клавиатурата. Идаята, че умирайки, ще осъзнаеш, че си живял само на хартия. Единствените ти приключения са били измислени и докато света се е сражавал и целувал, ти си седял в някаква тъмна стая, мастурбиращ и правещ пари.”/

Накратко: “Non-Fiction” е сборник със статии и есета, писани до 2004 г. Книгата има три части, като в първата са събрани различни истински истории – за съвременните строители на замъци в Щатите, за комбайни, блъскащи се в унищожително състезание, за Паланюк и негова приятелка, обикалящи улиците на Портланд облечени в кучешки костюми… Във втората част, “Портрети”, пък са представени различни популярни личности, повечето от които не са добре познати у нас. Сред тях са Джулиет Луис, Мишел Кийтинг, Андрю Съливан, Мерилин Менсън и други. Третата част е автобиографична и в нея Паланюк разказва например за времето прекарано като личен асистент на смъртноболни хора, за промяната в живота му, донесена от излизането на филма по “Боен клуб”, както и за убийството на баща му.

За книгата: Далеч не всичко в книгата си струва четенето, някои истории са прекалено дълги, други са за хора, които са ми безинтересни. Няколко от статиите обаче са наистина добри и осмислиха цялото начинание. Една от тях е “Not Chasing Amy”, в която Паланюк разказва за Ейми Хемпъл, една от любимите си писателки, и за времето прекарано в курса по творческо писане на минималиста Том Спанбауер. Автобиографичните текстове като цяло са много интересни и показват един Чък Паланюк от плът и кръв, който не стои много далеч от филсофията на книгите си. Тях определено бих отличил като най-интересни.

Ключови думи: истински истории, автобиографични

Оценка: 5/10


22821298Burned Tongues (2014)

“I’m the one who still needs rewriting. Don’t we all?”
/”Аз съм този, който все още има нужда от пренаписване. Не е ли така с всички ни?”/

Накратко: “Burned Tongues” е антология с трансгресивни разкази, избрани сред авторите от уъркшопа на The Cult, официалния фенсайт на Чък Паланюк. Финалната селекция е направена именно от него, като междувременно е помагал на авторите със съвети. Разказите използват много от техниките, характерни за писането Паланюк (които той пък е овладял с помощта на Том Спанбауер), и се занимават с откачени идеи, табута и хора със съмнителен морал. Сред разказите има такива засягащи тормоза в училище, безотговорното родителство, самоубийството, стремежа към слава и др., разбира се, облечени в шокиращи и погнусяващи картини, като горящи хора, пръснати черепи, зомбита и порно.

За книгата: Книгата е добър пример за успешен писателски уъркшоп. Макар и не всички разкази да са за отличен, пък и да си личи известно подражание, веднага се усеща старанието и страстта, вложени във всеки един от тях. Има няколко наистина въздействащи идеи, като изненадващо най-много ми хареса разказа, наречен “Zombie Whorehouse”, в който действието се развива в бардак, в който основната атракция са секси… ъъъ… зомбита. Определено един от най-запомнящите се. Друго, което ми направи впечатление, е ефективното използване на много от техниките, добре познати от книгите на Паланюк, макар и някои автори да са прекалили с тях. Отчитайки изброените минуси, все пак определено харесах сборника и си прекарах много добре с него в автобуса в продължение на няколко дни.

Ключови думи: антология, млади автори, трансгресия

 Оценка: 6/10


Fight Club 2 (2015–2016)

“I’m so tired of dieting and coloring my hair. I just want to get fucked for who I am!”
/”Толкова съм уморена от това да спазвам диети и да боядисвам косата си. Просто искам да бъда изчукана зарази мен самата!”/

Накратко: “Боен клуб 2” е комикс от 10 броя, излязъл и като графичен роман през 2016 г. Историята прави скок няколко години след оригиналния “Боен клуб”, когато безименният протагонист, приел името Себастиан, и Марла са женени, имат дете и водят скучен живот в предградията. Проблемите започват, когато Марла, безумно отегчена от съпруга си, започва да подменя лекарствата, които го държат “с всичкия си”, с аспирин и захар. Това е капката, която отключва бурята – Тайлър Дърдън се завръща по-зъл и по-амбициозен от всякога. Скоро къщата им избухва в пламъци, а малкото им момче им е отвлечено.  За да го спасят, Себастиан и Марла трябва да се изправят срещу могъщата тайна организация на Тайлър, оплела в пипалата си цялата планета. И по-добре да го направят бързо – стрелката вече отброява минутите до Апокалипсиса, който ще пречисти човечеството от греховете му.

За книгата: Илюстрациите са страхотни, пасват много добре на стила на Паланюк и… са единственото хубаво нещо в целия проект. С този комикс Чък Паланюк (целенасочено или не) руши собственото си наследство. Комиксът е пълен с глупави решения, липсва му оригиналност, а финалът е повече от ужасен. Но най-тежкото му прегрешение е, че може да развали автентичното усещане за “Боен клуб”. Идеята за продължение не беше без потенциал, но реализацията е напълно несериозна. Което е много, много жалко.

Ключови думи: боен клуб, комикс, провал

 Оценка: 2/10

Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply