“Боен клуб 2”, Чък Паланюк

Не знам как Чък Паланюк е решил, че продължение на “Боен клуб” е добра идея. Книгата и филмът са отдавна здраво сраснати с преливащите ни от попкултура мозъци и всяко едно продължение на иначе съвсем завършената като идея и внушение история е обречено да ни остави незадоволени, с леко горчиво чувство, дори и в случай, че ни хареса. За да бъде поне малко успешно продължението, то трябва да има собствена тежест, да е добре обмислено и изпълнено.

За съжаление, Паланюк тук доста се е издънил.

Началото е обещаващо. “Боен клуб 2” прави скок няколко години след оригинала, когато безименният протагонист, приел името Себастиан, и Марла са женени, имат дете и водят скучен живот в предградията. Проблемите започват, когато Марла, безумно отегчена от съпруга си, започва да подменя лекарствата, които го държат “с всичкия си”, с аспирин и захар. Това е последната капка, която отключва бурята – Тайлър Дърдън се завръща по-зъл и по-амбициозен от всякога. Скоро къщата им избухва в пламъци, а малкото им момче им е отвлечено.  За да го спасят, Себастиан и Марла трябва да се изправят срещу могъщата тайна организация на Тайлър, оплела в пипалата си цялата планета. И по-добре да го направят бързо – стрелката вече отброява минутите до Апокалипсиса, който ще пречисти човечеството от греховете му.

Написана накратко, историята звучи добре. Има потенциал за нещо доста интересно, макар и не колкото оригинала. И наистина – в графичния роман има добри идеи, забавни части, няколко интересни героя. Но за всяка добра идея, има и по една ужасна, която бърза да те оскубе за брадата. Като това, че Паланюк е включил себе си в комикса, дори няколко пъти героите му се обаждат за напътствия. Ужас. Или пък че Робърт Паулсън a.k.a Bitchtits се завръща като зомби, призовано от скандиранията на “черноризците”. У-ж-а-с. Или несериозният финал, в който главна роля има… самият Паланюк. У-у-у-ужас. Глупави решения, които развалят иначе нелошия комикс. Сякаш Паланюк се е разсърдил, че много хора не са разбрали “Боен клуб” правилно (или пък че са пренебрегнали книгата за сметка на филма), и е решил смачка цялата история с голям, тежък чук. Което е жалко, защото, поне според мен, идеята за продължение имаше някакъв потенциал. В момента не е нищо повече от фенфикшън.

Изданието и илюстрациите, от друга страна, са абсолютно страхотни. И кориците, и вътрешното оформление са перфектно изпълнени, дори подлъгващо добри като за тази история. Е, има една-две засечки – като някои нахвърляни елементи из страниците, препречващи част от текста, – но не е нищо сериозно.

Трудно ми е да дам някаква крайна оценка за “Боен клуб 2”. От една страна беше приятен за четене, красив е и има няколко готини сцени, от друга страна е пълен с глупави решения, липсва му оригиналност, а финалът е повече от ужасен. Но най-тежкото му прегрешение е, че може да развали автентичното усещане за “Боен клуб”. Идеята за продължение не беше без потенциал, но реализацията е напълно несериозна. Което е много, много жалко.

Общо взето: 2/10

Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply