“Немски сказания”, Братя Грим

Приказката е поетична, сказанието е исторично; първата е укрепена в самата себе си, във вродения си цвят и завършеност; сказанието е обагрено в по-малко цветове, ала има тази особеност, че се държи за нещо познато и осъзнато, за някое място или за историческо известно име.

През тази година се появи ново издание на Немски сказания на Братя Грим  в превод на Цочо Бояджиев. В Сказанията, издадени за първи път в два тома през 1816 и 1818 г., са събрани 585 автентични германски легенди, свързани с големи исторически събития, с магически същества и с места, на които се случват необичайни събития (като реки, гори, мостове). Новото издание е събрало легендите в един том с твърди корици и е допълнено с илюстрации от Петър Станимиров.

Както ще видите в трите легенди, които съм постнал по-долу, автентичният фолклор не се свени от мрачните теми и в много от сказанията присъства неподправена средновековна бруталност, лишена от всякаква поука, което, поне за мен, беше страшно интересно. В същото време тези истории дават представата за едно далеч по-сурово и безмилостно време и действат в някаква степен отрезвяващо за дългия път, който е изминало човечеството (поне в по-цивилизованите си части).

В края на миналата година Deja Book издадоха и Детски и домашни приказки, по-популярният от трудовете на Братя Грим, чието първо издание е от 1812 г., но с тях все още не съм се сдобил.


ДЯВОЛСКАТА ПОДКОВА

В Шварцщайн, на половин миля от Растенбург в Прусия в църквата висят две големи подкови, за които се разказва следното: Там имало гостилничарка, която мамела хората с бирата и една нощ биля яхната от дявола пред ковачницата. Той поривисто събудил ковача и му извикал: “Майсторе, подкови ми коня!” Ковачът се случил родственик на гостилничарката, та когато я доближил, тя скришом му подшушнала: “Куме, не бързайте!” Ковачът, който я виждал като кон, силно се изплашил, дочувайки глас, който му се сторил познат, и се разтресъл от страх. Това забавило подковаванетои петелът изкукуригал. Дяволът трябвало да изчезне оттам, но гостилничарката боледувала дълго след това. Ако дяволът трябва да подкове всички гостилничари, които мамят при точенето на бирата, желязото би поскъпнало много.

ДЯВОЛСКАТА ШАПКА

Недалеч от Алтенбург край село Еренберг лежи мотъщ камък, толкова голям и тежък, че сто коня не могат да го изтеглят. Преди години дяволът си играел с него, поставяйки го върху главата си, разхождал се насам-натам и го носел като шапка. Веднъж в горделивостта и високомерието си той се провикнал: “Кой може като мен да носи този камък? Дори онзи който го е направил, не може и затова го е оставил да лежи там, където е!” Тогава се явил Господ Иисус, взел камъка, поставил го върху малкия си пръст и го отнесъл. Посларем и унизен, дяволът си отишъл и никога повече не бил видян на това място. И до ден днешен върху камъка могат да бъдат видени отпечатъците от главата на дявола и от Господния пръст.

Изданието на изд. Алтера от 2010 г.

ВЪРКОЛАЦИТЕ ИЗЛИЗАТ

В Ливандия има такова сказание: Като отмине Рождество Христово, момче, куцо с единия крак, обикаля наоколо, събира всички отдадени на злия, които са немалко на брой, и им казва да го последват. Ако някои от тях се колебаят и маят, се появява едър и висок мъж, който ги удря с камшик, изплетен от желязна тел и синджирчета, и ги подкарва насила. Той шиба людете толкова жестоко, че дълго след това върху телата им могат да бъдат видени белези и синини, които им причиняват много страдания.

Като тръгнат след него, изглежда, че губят предишния си облик и се превръщат във вълци. Събират се няколко хиляди; а водачът им с железния камшик върви напред. Когато бъдат изведени в полето, те нападат жестоко добитъка и разкъсват всичко, до което се докопат, нанасяйки огромни щети. Все пак не им е позволено да нараняват човеци. Стигнат ли до водна площ, водачът им удря с тоягата или камшика си по водата и тя се разделя, така че те успяват да минат на сухо. След дванадесет дена снемат вълчия си облик и отново стават хора.

Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply