“Иракският Христос”, Хасан Бласим

Хората чакаха на опашки, за да си разкажат историите. Полицията се намеси да въдвори ред. Затвориха за автомобили улицата пред сградата на радиото. Плъзнаха джебчии и амбулантни търговци на цигари. Появиха се силни опасения сред чакащите да не се промъкне терорист и да превърне всички тия истории в тесто от плът и огън.

Както бях казал за Лудият от площад Свобода, разказите на Хасан Бласим са изключително брутални – но не по абстрактния, отвлечен начин, по който е брутален да речем Клайв Баркър. Не, историите, разказани от иракския автор, идват от ежедневието на съвсем реалните хора, хванати в капана на съсипващата бедност и неспирно насилие в Близкия изток. Черното мастило е запазило усещането за дълбока и непоправима травма и ако понякога разказите описват фантастични, магически картини, то те са разултат от невъобразимото насилие, от невъзможното за възприемане нещастие, което връхлита неспирно и не може да бъде обработено от претовареното човешко съзнание.

Смазваща книга.

Чух какво си написал вчера. Как тътенът на първата експлозия разкъсал лицето на Маруан. Стъклото на прозореца се разхвърчало, стелажите паднали върху него. Устата му се наляла с кръв. Изплюл си зъбите и със заглъхнало ухо се вслушал в писъците на своята колежка, редактор на рубриката „Съвременна жена“. Вдигналата се прах му пречела да я види. Тя пропълзяла по отломките с писъци „Умирам… умирам!“ и изведнъж замлъкнала завинаги. Много кръв изтекла от Мауран, преди той да дойде в съзнание в болницата.

Марио Йорданов

Марио Йорданов

Поща за гневни писма:
mariovyordanov@gmail.com
Марио Йорданов

Leave a Reply